Електронен дневник

03.03.2017 3 МАРТ

 "...След Батак, след Шипка и след Плевен, 
няма място за позор и срам!
Господа, паднете на колене!
Моята България е храм!"
Проведеното тържество е доказателство, че е живо чувството ни на признателност пред светлата саможертва на цял един народ, нетърпелив да измие с кръвта си позора на робството.
Под надслов:
"Нека помним,
нека бъдем единни
и носим в сърцата си гордия български дух" - всички ученици и гости получиха символа на единството.